По крайчето на небосвода ще вървя.
Ще бъда вещица по пълнолуние.
По късна доба към теб ще полетя,
защото те обичам до безумие.
Във вещерство сега ще се врека
и ще науча всички заклинания.
За теб омайни билки ще бера
и ще добия вещерски познания.
Отвара за любов ще ти приготвя
под ярките лъчи на пълната луна,
наричайки ръцете ти да топлят
очакващата ми любов душа.
Лъчите лунни ще вплета и тях
сърцето ти за мене само да тупти.
Ще ги наричам с думи- лунен прах
само мен да виждат твоите очи.
Във вещица ще се превърна.
Да те омагьосам.
Магия бяла ще направя за любов.
Събудиш ли се, мене само да докосваш.
Сърцето ти да чува само моя зов.


Кукундрелка на Бри ми напомни за този стих 😀