Твой стих ме намери.
Всяка твоя рима,
под клепките
очите ми рисуват.
Светли сенки -
не безлики петна.
Паралел във фселена.
Свободен полет…
Цветни тревоги.
Без тъмната страна,
на зашитите социални уста.
Майстори много,
без краски,
без камертон дори!
Вярата, силата,
почеркът - твои.
Стихът и римата също.
Болката ти не е лична.
Боженна е всяка твоя фибра.
Обожавам всяк твоя мисъл.
Обожнея Опиумът твой!