Плахо душата си разсъбличам
и захвърлям греховете човешки.
Далеко е Рая, Ада отричам…
отказах се от крилете лудешки.
По небесните слънчеви сенокоси,
надеждите търся, на своите дни.
Издрани от тръни, краката ми боси,
… лицето ми усмивката не свали.
Животът си раздробих на парченца,
преглъщах трудно всеки залък любов,
от вятъра пих, в небето прогледнах,
надежда дари ми, изгрева нов.
По луната мълком ходя на пръсти-
Скитница, все търся пътеки към теб.
На твоя праг, те пак ме завръщат,
…от мечти уморените ми нозе.