Притискам те във двете си ръце,
макар че няма да си вечно само моя.
На теб обрекла своето сърце,
отдавам ти и сънищата свои.

И ако някога посоката сгрешиш,
ръката ти ще стискам до отмала -
да стигнеш до брега, да продължиш,
да видя, че да литнеш си успяла.

На някой пристан сигурно ще спрем -
да се сбогуваме и всеки да отплава
по своя път, щастливо устремен.
Но фара общ да свети ще оставим.

Върви животът, литва като час.
Но в пътя ще сме двете, моя мила.
Облегната на твойто рамо - аз,
ти – две крила до мен склонила.