Поседнала в най-хубавия град,
На най-невероятната държава,
По българка се чувствам в този свят,
В една страна, която все раздава.

Градът, международно утвърден,
Навсякъде признат за уникален,
И моят корен е оттука взет,
Уж софиянка, но със дух балкански.

Макар да иде чак от прадеди,
Усеща се и никога не вехне.
Живей, Копривщица, и знак бъди
За бъдещето наше в ново време,

Разказвай за прекрасната Земя,
Посичана от турски ятагани.
Седя и гледам тази красота,
И се прекланям пред това въстание.

24 май 2023., Копривщица
Росица КОПУКОВА