Поседнала в най-хубавия град,
На най-невероятната държава,
По българка се чувствам в този свят,
В една страна, която все раздава.
Градът, международно утвърден,
Навсякъде признат за уникален,
И моят корен е оттука взет,
Уж софиянка, но със дух балкански.
Макар да иде чак от прадеди,
Усеща се и никога не вехне.
Живей, Копривщица, и знак бъди
За бъдещето наше в ново време,
Разказвай за прекрасната Земя,
Посичана от турски ятагани.
Седя и гледам тази красота,
И се прекланям пред това въстание.
24 май 2023., Копривщица
Росица КОПУКОВА