Всичко вървеше много добре, но се случи нещо ненадейно. Петдесетгодишният Марин от Немайкъде реши да се ожени! И то за 35-годишната китайка Ай – естествено красива, с висок интелект... Тя водеше група от международни специалисти по телепатия, мозъкознание, паранормални явления...
Повечето роднини, приятели и познати на нашия герой се изненадаха, защото той бе заклет ерген, а и го смятаха за доста разумен... Някои допускаха, че може Историческата дупка да е поразклатила, поразмътила ума му... Други подозираха, че китайката го е омагьосала...

При новината за тази женитба Джулия Шоу получи нервна криза... Ивангел Местния се вдъхнови и написа шеговити стихове в стила на народните песни, дори съчини мелодия:

Хайде, Марине, хайде де!
Все някоя ще ти даде!...

Хайде, Марене, хайде бе!
Хай, ожени се, щом ти се ще!...

Давай, Марине, не се чуди!
С млада китайка ти се сгоди!...

Много не чуди се!
Скоро ожени се!
Дупката те чака.
Мамата си трака!...

Марин от Немайкъде беше загубил вяра в любовта и в жените, но когато зърна Ай, недоверието му започна да се изпарява. Тя го стопи с вълшебните си очи, с благата си усмивка, с топлия си глас... А китайката видя в него мъжа на мечтите си, защото проникна в съзнанието ву, прочете част от мислите му, долови цветовете, уханията на душата му... Разбра, че той е необикновен, изключителен, извънредно умен, благодушен, с чудесни мисли, прозрения, емоции...

За пръв път се любиха през тиха, топла лятна нощ – под звездите, до величествен родопски бук... Тогава усетиха, че душите и телата им говорят на един и същ език... След омайващите прегръдки и целувки китайката, облегната на бука, повдигна ръце, изви ги назад и впи пръсти в ствола на дървото. Марин я подхвана за дупето, внимателно я повдигна, за да се наместят в хармонична поза и хубаво проникна в нея... Достигнали до върха, те се сляха във вълшебно единение, получиха прилив на космическа енергия... Слабичкият Марин се почувства силен като бик, летящ като орел, по-млад с 10-20 години...
Двамата прошепнаха едновременно:
– Ти си моята Съдба!...

Букът се усмихна отгоре и рече:
– Вие сте благословени, благо уловени!...
Останалите дървета се засмяха и им помахаха леко с клоните си...

Марин Тачков