Ти не сгря ме… Слънчев лъч не реже вече
този мрак. Седя, рева като във лудница.
Без тебе плача. Пееше в селцето,
а сега е тихо, не чуруликаш гургулицо.

Гласчето ти красиво беше някога,
гласчето ти бе светеща надежда и
звънливо всякога. Изглеждаше,
че сливаше се цялото със вятъра.

Вълк…
вой…
Дочувам, ечи вечер
челичен гръм,
ох, повече не мога!
Затишие…
Така е тихо като в гроба.
Къде си?
Звездите питам вече…