Не съм тъжен,
отдавна забравих всичко които лъжат,
сгреших че допуснах така да ме лъжат,
но казано е че каквото посееш жънеш.

Не съм тъжен,
въпроси такива нека не ми задават,
не могат да ме използват, предават,
в приятелството това хванах отдавна.

Не съм тъжен,
сред хората щом съм тичам след добрите,
сред тези които казват всичко в очите,
сред тези които създават лъчите.

Не съм тъжен,
в миналото ми са всички лицемери,
всяко „Уважавам те“ тъй маниерно,
фалшивото „Обичам те“ газещо доверие.

Приятели мили аз съм позитивен,
в кафето събрало смях, радост отивам,
след всяка мерзост съм го правел винаги,
оптимист съм, очи тъй искрени виждам.

Не съм тъжен,
не ме е срам, аз не лъжа,
дълг приятелски изпълнявам, не лъжа,
съвестта ми много отдавна не е тъжна.

Прибързах доверявайки се на хора,
чиято подлост не познава умора,
след някои случаи вкъщи се върнах
спокоен защото бях със чиста съвест.

Обичам хората, също живота,
добрите са тука и не съм самотен,
животът е готин, животът е готин,
без хора фалшиви е безкрайно готин.

16.09.23