За музиката на небето трябва слух развит –
не може всеки да я чуе –
не е достъпна за тълпата.
Тя с порива си чист
душата извисява и пречиства,
прогонва всички шумове излишни.
Дори и глухият, докоснат
от силата на същността ѝ
ще може да я чуе,
а бурите в гърдите на тревожните
се уталожват.
Увлечени от ритъма ѝ тих
листата на дърветата потрепват,
започват да разказват за невидими неща,
а пък пенливият поток приглася с глас
нечуван до сега.
И вдъхновен, и изумен,
повдига вятър шлейфа и развят,
и се опитва
да влезе в нейното начало.