Как бързат само дните и годините.
И за къде!?
Оставя всяка своя отпечатък
и издълбава нова рана.
Но аз усмивка за мехлем им слагам
и завистта
пропускам покрай мен да мине –
да не кръстосам с нея своя път.
И надживявам злобата човешка с песента си –
избърсвам всеки ден праха от суетата
с най-чиста обич,
с искреност и красотата,
която блика покрай мен.