НЯМА, НЯМА
Няма да разкрия мислите напълно,
трябва да откриеш липсващата част,
как усещам тебе, колчем си посърнал
и завръщам бавно мъжката ти свяст.

Вгледай се в жената с погледа на мислещ,
не последна дупка на един кавал,
то се иска малко да погледнеш свише,
да не стане после сам да ти е жал,

да потъваш вечер с вино и ракия,
ама не виното на една любов,
то така се става бавничко от тия,
дето се затварят в липсата на зов!


2 октомври 2006г., София
Росица КОПУКОВА