Зад клепките
скрити навътре,
мечтите треперят
от студ...
вятър ги брули
и чуждите хули
изгонват отново съня...
В огледало се виждам
Отново...е криво
Това ли съм? Точно аз.
Летя...
надолу,
навътре,
към себе си.
Боли.
А как ми се спи!
Прегръщам
мечтите навътре.
Безсъние е.