Променят орбитите си звездите –
какво ли в този свят не се променя?
И звездните вихрушки бавно гаснат –
какво остава за човешкия живот?
Човек променя орбитата си
понякога надеждно,
понякога опасно
и влиза в други измерения –
очаквани и неочаквани.
Животът е космическа обреченост –
като комети преминаваме през него,
докато изгорим.
А после
от галактичната спирала пада
сянката дълбока
на непреодолимата забрава.