Някъде, някога ръката ти е пуснала моята. Или аз съм пуснала теб. Някъде, някога сме се предали. Един друг. Или всеки себе си. Някъде, някога сме се обичали. Много. И не сме знаели, че това е достатъчно. Или сме знаели и сме се отказали, въпреки това.
Някъде, някога сме решили, че трябва да търсим още.
Някъде, някога...
А от тогава все един - друг сме се намирали. И губили. И намирали отново. Пак. И пак. И пак...
Докато накрая сме разбрали. Цял живот, няколко живота, няколко светове, няколко вселени - все търсим нещо... А то е било винаги в нас, до нас. То също е търсило нас. На ръка разстояние. Която само трябва да хванем. И да не пускаме...
Разбрахме ли го? Наистина ли вече го знаем?
Сякаш някъде винаги е пишело, че ще те срещна. Някъде дълбоко в мен, където съм оставила бележка сама на себе си. За да мога само аз да я прочета. И да си припомням какво търся. Сякаш съм я прочитала десетки, стотици, хиляди пъти. И винаги ме е връщала към теб. Без значение къде съм, коя съм, каква съм...
Този път малко се обърках, нали? Четях я, но не вярвах. Или не я прочетох навреме? А може би е било точно правилното време. И правилният път. Може би трябваше да мина по трънливите пътеки. Може би ти също трябваше да криволичиш. И все да не стигаш. Може би трябваше да минем през всичко: Да се намерим. Да се познаем. Да се пуснем. Така, както душите ни са се намирали, познавали и пускали навярно безброй вече пъти... И да направим всичко това в само един живот, дори в половин.
Може би е трябвало да извървим пътя след това сами. Може би е трябвало да ритнем всички камъни по него. Или по-скоро да оставим те да ни спъват и събарят. Може би е трябвало да успеем този път само в един едничък живот да се набодем на всички тръни, да изядем всичката сол, да я изплачем, да я преглътнем, да станем и ... да намерим пътя един към друг. Отново. За да не се пускаме вече.
Може би този път наистина разбрахме. Този път имаме шанс вече де не се губим. Сега знам какво точно да напиша на бележките в душите ни. И те вече ще знаят. Ще знаят, не само че ще се срещнат, а и по-важното:

"Само се дръжте и се обичайте. Не се пускайте. Не се страхувайте. Всичко ще бъде наред!"