Оядени от злоба, завист и интриги,
все гледаме във канчето на другия,
по чуждото проточили сме лиги
и жалбите ни чува даже глухият.

Напираме след жалките промоции
и смятаме спестените си грошове,
душите храним с минимални порции
и винаги все другите са лошите...

Надеждите ни често са стар навик,
а съвестта е пациент на морга.
Решенията вземаме със задник
и нямаме сълзи за чужда болка.

Такива сме, а лъже огледалото,
в което суетата има дом -
Къде е, питам, на живота бялото,
в раздутия от егото балон?

И се обръщам да погледна вътре,
към скритото от собствения ум -
О, богове, съгледах грозна мутра,
оказа се, че тук това аз съм...

23.11.2023.