Обичам да съм изгрев и да светя,
да предвещавам хубавия ден,
луната пише стихове и често
към сутринта заспива мило с мен.

Но изгревът е друго. Носи слънце.
Да грея ми е сила и копнеж.
Нощта, като магьосница навънка
си тръгва, щом под слънцето се спреш.

На мен нагласата ми е такава-
оптимистична, като светлина.
Да бъда изгрев - просто ми се дава.
Като Надежда блага над света.


5 декември 2023г., София
Росица КОПУКОВА