Художникът рисува планината.
С четките си тънки
изкачва върховете ѝ,
духовния си връх изкачва запъхтян.
Той гледа нея, а тя него.
И цял е само зрение –
не чува нищо;
ни песента на птиците,
ни тази на игривия поток.
Дори от себе си освободен,
художникът рисува
прекрачил праговете
между небето и земята
прекрачил праговете на дъгата –
Художникът рисува планината,
но чрез нея, всъщност,
себе си рисува той.