Разравям с пръсти лавата покрила твойто тяло
като холограма с форма - Кубчето на Рубик.
Аз съм археолог на цветни чувства.
Подреждам посоките на бъдещи спомени
и разчитам корените на тревата в очите ти.
Приличат на строфите, които, и когато ме няма, наум ще изричаш.
Аз съм археолог на будната тишината помежду ни.
Издухвам прахта от зад рамо отметнати думи,
описали грехове непризнати
и откривам куп уникати,
достойни за всеки музей експонати.
Аз съм археолог на смеха ти
скрит зад шала на забрава разнищена.
Разгадавам преждата на мислите ни
и намирам смисъл и в Нищото.
Аз съм археолог на лепкави сънища.
Подреждам мозайка от отминали удоволствия,
шампанизирани екстази
и притихващи сеизмичности.
Появява се образ на твоята личност
под пластове, само за мен те опазили.