Такъв съм, като мъртвите цветя,
с които, без лицето, съм покрит.
Студен съм, като зимната Луна,
като паднал бог от древен мит.

Не знаех, че така сте ме обичали,
но и защо ми го показвате сега?
Защо в живота сте с' сърца изстинали,
а топли са единствено в смъртта?...

Къде ви бяха думите за близост,
че чак сега открихте път към тях?
Е, късно е и за любов, за милост,
това поне във края си разбрах!...

Не мога и да вярвам във сълзите,
на монолозите по Хамлет от тъга -
Мълчахте дълго, пропиляхте дните,
в които бях със вас - защо сега?...

Целувате ми челото измръзнало,
но няма как на никой да отвърна -
Да беше във тъй близкото ни минало
щях с обич всичките да ви прегърна...

Капака сложихте, от дъб е, щедри сте,
отделили сте си парче от хляба...
Какъв е смисълът обаче? Късно е!
На мене вече нищо... не ми трябва...

08.01.2024./09.01.2024.