Бях на седем, когато мама ме заведе за първи път на цирк. Една голяма, шарена шатра! Мирис на пуканки, захарен памук и конски фъшкии витаеха наоколо. Вълнуващо, интересно, дори приятно! С усмивка държах в ръцете си огромен пакет със солени пуканки и нетърпеливо хрупах, чакайки да започне шоуто!
Единственото което помня е илюзията....Старият, леко закръглен фокусник, с голямата снежно- бяла брада... Извади от ръкава си бял гълъб, изгори Дама пика в джоба си...
Илюзията, тази красива, изтънчена, потайна, сексапилна дама! Илюзията, която ни побърква, която ни възбужда, която ни онемява! Илюзията живее в нас винаги, когато не искаме да гледаме трезво на света. Илюзията са розовите стъкла на остарелите ни, надраскани очила! Илюзията е в цигарения дим, който издишаме с облекчение... Илюзията е в графитната мечта, надраскана по белия лист. Илюзията, ха , тази измамна кристална топка, която се премята в сърцето ни. Илюзията е скрита до дървената клечка на розовия захарен памук. Тя е на дъното на чашата с горещия шоколад. И ние все я търсим! Стигнем ли до нея се усмихваме доволни! И малко след като сме изяли всичкия захарен памук, тя отново започва да ни липсва! Защото илюзията е просто ефимерна наслада, която бързо умира! Но споменът от нейния екстаз ни кара да продължаваме да я търсим!
Циркът за седем годишни е цяла палитра от емоции! Страх, възхищение, смях, страхопочитание, красота...
Пудели вървящи на два крака и въртящи шарени обръчи! Клоун с наакани гащи и изгубена шапка! Девойки с блестящи рокли, ходещи по въже! Ролкови кънки , пируети, въздушни акробати, понита на манежа и какво ли още не! Можете ли да си представите в главата на едно дете каква какафония от звуци, цветове и емоции настава! Истински хаос! За това аз помня само илюзията! Дебеличкият чичко как запали дама пика в левия си джоб! Помните ли как се събирахте в късния следобед пред блока, слагахте Дама Пика на земята, подреждахте се в кръг около нея и започвахте да я викате! Дааа, едва не напълвахте гащите от страх, да не се появи ръката й да не зададе точно на тебе някакъв ужасно труден въпрос,чийто отговор не знаеш. После някой умник лекичко подхвърляше,че я усеща наоколо и всички бягахте и пищяхте като луди! Е на, този чичко с бялата брада, я подпали тази коварна черна дама в джоба си!
И накрая от десния му ръкав излетя чисто бял гълъб! Обзалагам се, че никога не сте виждали чисто бял гълъб! Без нито едно сиво перце! Ей такъв, като току що навалял сняг в планината!( Без жълти петна от напишкано по него, без капчици кал!) . Дааам, със сигурност прахта на Дама Пика е станала на бял гълъб! Че тооо не може цял живот все да си черен! Рано или късно, ще туриш бялата роба и ще засвети душата ти като утринни лъчи!
Но за илюзията исках да ти кажа нещо...Уж знаем, че няма общо с реалността, а всякак я жадуваме и мечтаем. Защото човекът така е устроен, че предпочита да се усмихва на илюзията, отколкото да плаче в реалността! Желае да живее в ефимерната магия на щастието, вместо в сивотата на реалността!
Как искам да съм на седем години, да зяпам с отворена уста как белият гълъб излизат от черния ръкав на чичкото и енергично да пляскам с ръце, докато половината пуканки от пакета ми падат съвсем реалистично в краката ми!