Мигът е слънчев лъч,
целунал ми очите,
погалил кожата
с перце от топлината,
пробил завесата на мрака.
Мигът е блясък на зеница
от радост озарена
и поглед мил
на влюбена жена.
Звезда искряща в нощното небе
и сън недосънуван,
наивност и невинност на дете.
Мигът е вик на птица и летеж,
пространство ново –
усмивка е на цвят
и смях на горски вятър;
дъга небесна
е в запролетеното небе.
Локомотивна свирка,
глас на тишината
и ек на гръм е той.
Какво ли още той не е?…
Задръж го ако можеш!