Млади, млади години,
енергия преливащи сили.
Коса сресана назад,
лице усмихнато с мустак.

Ръководител, арт любител,
инициира, пиеса да режисира.
Коя, коя...”Левски пред съда”.
За ролята главна, мен избра.

Други приятели мои,
в ролята на съдии.
Репетиции не леки,
до вечери късни.

Представлението, във вечерен час,
в един от първите театри у нас.
Театърът костюмите осигури,
публиката залата изпълни.

Вдигна се завесата...
Вълнуващо... аплодисменти...
Още помня репликите
и онези експлозивни моменти.