За около месец Марин Любопитния научи Аспарух да говори, да чете и да пише на български език. Същевременно му показваше разни клипове в Интернет за българската история, за света, за съвременния живот…
Аспарух жадно поглъщаше знанията и стана по-любознателен от учителя си. Бистрият му и необременен разум ясно и бързо възприемаше…
Веднъж славният владетел пожела да види географската карта на България в Интернет и след като й се полюбува, каза радостно:
– Аз основах малка България, а тя станала голяма!...
– Да. – съгласи се Марин. – Е, някои смятат, че можело и трябвало да е поне двойно по-голяма…
Аспарух го изгледа страшно, намръщено:
– Брех, че сте се изродили, мама ви стара! Станали сте лакоми, неблагодарни! Знаеш ли как, с какви мъки и усилия завладяхме тази земя?...
– Любопитен съм да разбера. – кротко отговори Марин Любопитния.
– И знаеш ли, че ако не бяхме ние, вас нямаше да ви има, нямаше да се родите?
– Да, прав си. И съм ви благодарен, признателен. А сега може ли да разкажеш за голямата Кубратова България?
Аспарух се позамисли и рече:
– Вие трудно може да си представите, да разберете как сме живели… Баща ми Кубрат (някои го наричаха Курт) с голям зор обедини няколко племена… Карахме добре, но ни нападнаха мощните хазари, мама им стара!...
– Затова ли се разделихте с братята си?
– Ние поначало си бяхме различни, от различни майки. Историята не знае и не казва нищо за това. А би трябвало на всеки да е ясно, че майката е много важна, свещена! Баян бе роден от уногундурка. Котраг – от котражка. Алцек – от ромейка. Кубер и аз – от славянка, от племето анти. Майка ми Славия имала деди от славен сарматски род… Така баща ми оказал чест на жени от различни племена, за да утвърди властта си… След неговата смърт само Баян бе съгласен да се покори на хазарите. Котраг събра хората си и тръгна нанякъде. Алцек стори същото. Майка ми посъветва мен и Кубер: „Бягайте от проклетите хазари! Най-лошо е да сте роби, особено на тюрки! Приближете се до Империята, поискайте земя от императора или си я извоювайте! Там, в Мизия, има наши хора – славяни. Може да се договорите с тях, да се разберете… Съдено ви е да поставите ново Начало! Не бойте се, аз ще ви напътствам!“… Това ни завеща нашата скъпа майка Славия – много добра и умна жена…

Марин Тачков