Поглеждам в пътя си далечен
да проясня
на бъдещето всички разклонения.
Но няма как да видя всичко,
което предстои
оттук нататък.
И сядам уморен,
като самия залез –
без всякакви илюзии, загадки.
Присядам на върха
в зеленото смълчано борово чело
и се потапям в бързата река
на времето прииждащо към мен,
течащо в мене, и отлитащо от мен.
Незабравим е този миг,
защото знам,
че невъзможно е да влезеш втори път
в едно и също време.