Не е лесно кръвта да утихне,
не е лесно умът да заспи.
Не е лесно, сънувайки стихове,
да останеш един послепис
на самотната звездна поема
претопила мечти и мъгли…
Колко лесно е просто да вземеш,
вместо с някого да споделиш.

Не е лесно с черта да зачеркнеш
споделените мисли и дни.
Не е лесно сърцето несретно
да затвориш зад бели стени,
че е живо – с кръвта в него жадна
се прелива искрица живот.
Тъй е лесно в капана да паднеш –
да отхапеш отровния плод,

който болката жарка в теб влива,
но незнайна за външния свят.
Тя безмилостно вътре се скрива
и с нестихващ, безжалостен глад
те изпива на глътки сурови,
пресушавайки в тебе кръвта…
Но изстрадал до края отровата
сам се раждаш без страх в пепелта.

06.05.2024
Мариана Бусарова