Една убита птица
лежи на тротоара.
Окото ѝ не трепва
и в него отразено
блести сега небето –
последен топъл лъч,
последен топъл миг
на светлината ярка.
След него пада мрак…
Не ще я чакат вече
в голямото ѝ ято
в отлитащото ято
и в празното гнездо
осиротели пилци.
Отворена широко,
зеницата не трепва –
отворената човка
не ще запее вече;
в зеницата ѝ сляпа
пропаднал е светът.
Недоизпята песен,
недоживян живот.