Изсмуква слънцето
последни глътки сняг
от нежната прегръдка на земята;
от зимните ѝ сънища с които,
завиваше на спомените ми
изтриващите се от времето пътеки.
Но стъпките на мисълта ми идват,
преначертават старите следи отново,
по майката земя, която помни всичко.