Лятната ми шапка вятър лекокрил
Духна по шосето и отвя със стил,
Ала я подгони хубаво момче,
Нищо и да беше над шестдесетте.

Върна я любезно. Гледам...стар познат,
Малко по- различен, все така богат
На душа красива и на сто мечти...
Седнахме да пием по кафе на ти...

Спомнихме си много в нашия живот,
Младите години с шеметния ход,
Цели и стремежи - кой къде успял,
Пък се разхладихме в сладоледа бял

С плодове отгоре и със шоколад,
За да преосмислим хубавия свят.
И сами се пишат тези стихове,
Как пък този вятър шапката ми взе,

За да се завърне после цял роман
От живот щастливо сякаш изживян!
И отново всеки своя път пое-
Аз и млад младежа над шестдесетте.


10 юли 2024г., София
Росица КОПУКОВА