Здравейте всички, четящи моите размисли днес в четвъртъка ден. Въздухът е чудно-омаен, мирише ми на снощният дъжд и се радвам, че малко ни разхлади. Очаквам слънцето да изгрее, но небето някъде е синьо, но на хоризонта е тъмно-сиво и един огромен облак като пелена, скрива слънцето. В дясно виждам един сив облак е в очертание на гигантска костенурка, която пълзи...А по-надолу виждам един по-голям облак е в образа на Спайдермен и лети в небето разперил ръце...Една голяма буква К се мъдри на небето, приятелката ми Кирилка ще ми звънне по телефона...Сивите облаци са големи, но отгоре прозира розовото сияние на слънцето. Аз го очаквам с нетърпение и виждам един розов облак, който ми заприлича на голяма дива котка, която безшумно стъпва с лапите си в небето... Птиците ме радват с разнородния си концерт на всякакви трели, а една птица кацна на ореха до терасата ми. А отдолу на поляната в едно дърво гугутката ми вика: - гу-гу-гу...гу-гу-гу...и нейният зов ми напомня за баба ми Гена. Когато ходех в село Чернивръх на гости на баба Гена, винаги чувах гугутката да ми гука... Очаквам слънцето и щом се показа аз му казах: - Здравей, Слънчице прекрасно, усмихнато и слънчелъчисто и ясно!!! Добро утро и от сърце и душа ти Благодаря, че ни даряваш светлина, топлина, слънчева енергия и с твоята сила и мощ ни помагаш да се борим и да преодоляваме трудностите в пътя си наречен Живот!!! Благодаря!!!