От десетина години Баба Трънка бе вдовица и самотата започна да й дотяга. Все повече чувстваше празнота в живота си. Нейният син се беше устроил в Щатите, а дъщеря й се омъжи в Германия.
Проницателната Баба Трънка оцени достойнствата на Марин Любопитния и реши да направи нещо хубаво за него. Покани го на вечеря, пиха по чаша ракия и тя го попита:
– Марине, ти защо не вземеш да се ожениш, а? Време ти е.
– Коя ще ме вземе, като знае, че живея в Малко Чукундурово?
– По-важното е, че имаш добра душа, не си голям чукундур и може да ти се вярва… А за мене не си ли се сещал?
Марин се позамисли, сведе срамежливо поглед и отговори смело:
– О, даже съм те сънувал!
53-годишната вдовица се засмя:
– И нима не вярваш, че мога да те взема?
– Вярвам, поне 50%. Ти си много можеща. Но ми се струва, че си свикнала да се оправяш сама…
– Слушай, Марине! Аз от 10 г., откакто овдовях, не съм правила добро на никой мъж. Сега съм решила да сторя нещо благо за мъж, който заслужава. И съм преценила, че ти заслужаваш да си обичан.
Марин се развълнува радостно:
– Благодаря, Трънче! Но дали ще мога да те задоволявам душевно и телесно?
– Можеш! Аз имам дарба да прониквам навътре в хората, да виждам кой какво мисли и колко струва. Виждам твоята ласкава мъжественост. Ти заслужаваш поне с 10 г. по-млада жена от мене, но такава е Съдбата.
Най-после нашият герой събра цялата си решителност и предложи:
– Ами тогава да вземем да се вземем! Да се съвземем, да се обновим. Искаш ли?
Баба Трънка го погледна обичливо:
– Да. Не мога да ти откажа…

След вечерята тя го хвана за ръка и го поведе към спалнята си. Той я спря и я целуна за пръв път. После рече:
– Знаеш ли, че някога ти беше моята най-голяма тайна любов?
– Да, усещах. А защо не ми каза по-рано?
– Навярно защото съм чукундур.
Двамата се разсмяха.

А какво се случи в спалнята – бихте могли да си представите, драги читатели. Старая се да пиша пестеливо, защото знам, че нямате много време за четене и прескачате подробностите.

Марин Тачков