Преди около 3 години, получих писмо с картичка от приятелката ми от детството Кръстина за Рождения си ден!!! А от другата ми приятелка от Бургас Йова, получих в Еконт колет с подаръци. И така отидох първо в пощата и си взех писмото, а после до Еконт си взех колета и щастлива вървях, все едно летях. Но както си летях радостна, все едно някой невидим човек, ми сложи крак, аз полетях и страшно паднах. Колета ми изхвърча, а аз лежа и не мога да стана. И една жена и едно момче се затичаха и ме изправиха, а жената ме доведе до врата на входа ни. А един мъж говореше пред блока ни с две жени пред входа ни и отиде и ми донесе колета до вратата на апартамента ми. Всичко ме болеше, аз плачех от болката и едновременно със сълзите се радвах на хубавите думи от картичките на приятелките ми и от красивите подаръци на Йова!!! И след няколко дни дъщерята отсъстваше два дни от къщи, а аз не съм ставала, нито съм се хранила. Тя като ме е видяла се е уплашила и веднага се е обадила на синът ми... И те си взеха отпуска, за да ме гледат. Аз съм била изпаднала в Летаргия и имам смътни спомени какъв лош пациент бях. Не исках да ям, да пия лекарствата си, а понякога ги пиех повече пъти и всичко ми горчеше, даже и водата. Те се принудиха да ме заведат в болницата, аз не можех да стоя на краката си и легнах на пейката във фоайето, затворила си очите и си повтарях:- Дано няма места... И наистина нямаше места, изписаха ми лекарства и ни казаха в къщи да ме гледат... И благодарение, че не постъпих в болницата, аз останах жива, но толкова дълго боледувах, до Нова година, а и след това имах проблеми... Бъбреците и те ми бяха отказали и едва средата на ноември започнаха да функционират, но не както трябва... Нямах силата да отида до банята и децата ме водеха. Благодарение на добрите грижи на дъщеря ми Таня, синът ми Ани, на Исус Христос... И на сънят с майка ми, от Отвъдното, тя като млада, а аз като малко дете и тя ми се скара, да се оправям и аз започнах да ям и пия вода и хапчетата редовно и така постепенно се подобрявах. Но от всичко това изпитвах страх да ходя сама, без опора и казах на синът ми да отсече някой клон в гората и да ми направи дървен бастун. Но един колега му е подарил нов бастун хубав и удобен и така от тогава с него вървя вече трета година. И онзи ден ми хрумна, че съм много зависима от бастуна и разчитам на него, а не на себе си. Замислих се за многото ми болести и реших, че от мен зависи да направя като Луиз Хей и сама да се излекувам от болестите си, да оставя бастуна някъде в спалнята ми и без него да вървя, без страх, както преди падането и болестта ми... Искам това да е най-хубавият ми подарък за Рожденият ми ден на 26 септември, когато ще навърша 77. Но да ви кажа, че аз съм само на 5 годинки, другите са ми заключени в сейф в Банката!!! Искам този мой Рожден Ден да е незабравим, вълшебен и пълен с чудеса!!! И да се радвам истински, като дете и да сме живи и здрави и щастливи всички, цялото ми голямо семейство!!! И след моето решение, да вървя сама, чувам Вселената да ми казва: - Емилия, ти имаш силата, волята, енергията от Слънцето, от Ангелите, от Исус Христос, от майка ти и баща ти и всички твои близки от Отвъдното и не се плаши и бастуна остави, самичка ходи и радостно-щастлива Бъди!!!