Със усмивки от старите ленти,
вариации само по спомен
си припомням добрите моменти.
Този списък е толкова скромен.

Извървените пътища сякаш
все от друг до сега са вървени.
И какъв ли е бил ми меракът -
все трънливи и все са големи.

Дълъг път и смълчани постели,
сякаш звуците плашат стените.
И препускат, дори не видели
спомен радостен , в тъжното впити.

Туй човешка нагласа е - сякаш
на доброто са дните безкрайни.
Все страдания пълнят и мракът
ги закриля такива , потайни.

Но си знаем, доброто го има
и лекува ни старите рани.
Като нежна, грижовна любима
най-накрая при нас ще остане.

31.07.2024