РАЗДЯЛА СЪС ЗВЕЗДНИТЕ ПРОСТРАНСТВА

Аз твърде много помъдрях, да бъда
на звездните пространства дъщеря,
и по бръснача на живота лудо
да преминавам всички патила.

И после под Луната да пописвам
миражи за неземната любов,
защото тук ме плисва, там ме плисва
реалността в безмълвния си зов.

Но още вярвам силно в красотата,
откривам я в приятел или в стих,
без нея ще замръкнат сетивата,
дори и лошото да не простих.

И без илюзия да се живее,
все пак не може и без доброта,
защото този свят ще залинее,
а всеки е частица от света.


31 юли 2024г., София
Росица КОПУКОВА


СБОГУВАНЕ С ЮЛИ


Сбогувам се със юли с нежелание,
обичам да е лято, да е рай,
и Слънцето да ми е упование,
да ми е топло в синия безкрай.

Да ми е морско, да ми е планинско,
да ми е път и магистрален звук,
макар да съм естествена и истинска,
аз сякаш някак си не съм оттук.

Да ми е песенно, да ми е плодно,
зелено, а и свежо на душа,
тъгувам Юли, много благородно,
поне със Август ще се утеша.

А вече запристъпи ли септември
какво да кажа - есенен мотив
и вятърът звучи като латерна,
но нека пак духът ни да е жив!


31 юли 2024г., София
Росица КОПУКОВА