Тук, на върха,
сред нощната омайна тишина,
сред шепот на звезди
изплувал над земята,
като луна новородена
над тежките и знойни сенки,
потънал надълбоко в себе си,
навлизам в бляскавия град
на Космоса далечен
в забулените тайни.
Към мене звездни ручеи потичат
със сребърни напеви
от изворите на вселенския покой,
привидно неизменно вечен.
Обичам тази тишина,
в която знам,
че старото умира
и някъде далече,
сред тези звездни улици
започва нов живот, с надежди нови.
И тук, на тази моя висина
се раждат думите на песента ми,
обвити в бляскавото тайнство на звезди,
на звездна люлка залюлени.