Понякога се чувствам толква невзрачна, но най -вече се чувствам неразбрана. Под общ знаменател ме слагат , макар да съм толова различна от останалите. Никога не съм мислила за никой нищо лошо или да съм се опитвала да бъда друга. Играта в филма не е моята страст , а за актриса никаква не ставам. Сюжетите си аз не измислям и не ръководя , защото живота е този , който ме ръководи. Живея ден за ден , в свят, който всеки се мисли за някой. Звездата на шоуто винаги е шефа ми , който макар да не приклича на клоун с глупавите си шеги се опитва да ни развесели. После почетното място се пада за колежката ми , която не спира да се ръководи от нейните опияти и да не слиза от манeжа на скоростното влакче, което се спуска стремглаво надолу. Приятеля ми , който е главен командир на бавно потъващия кораб на чувствата ми и аз, която съм изваяното момиче в погледа на другите. Всеки ме оформя по негов начин , с натиск , с напрежение. Други дори се опитват да влезнат под кожата ми , като правят гримаси със заканващи думи"че ще им взема мястото " Страшен е нашият цирк. Заповядайте, очакванията са големи , а шоуто е безплатно. Защото цена за глупостта на хората все още няма.