Гората от ниското
тръгва нагоре с пълзене.
Надига се бавно
от тежките сънни оврази.
Излезе ли горе
на светлото било –
подскача,
гърдите напълнила
с въздух смолист
и в облака удря зелената шапка
на устрема свой
към висината.