В Българската пещера бе разрешено да се влиза на около 500 м. от входа, до заоблената зала, даваща началото на трите разклонения. Дотам удивителната пещера беше забележително красива и сякаш излъчваше благотворна енергия, която пречистваше душите на милиони туристи, освобождаваше ги от порочни страсти, от лошомислия, от болести…
Навярно доста читатели биха искали да узнаят какво се е случило с онези над 200 чукундуровци, които влязоха да търсят Ивангел, бай Иван и бай Ганчо и не се завърнаха. Няма да разказвам тук за Одисеевите премеждия на Ивангел и за мистериозните приключения на другите. За тях американците направиха фантастична филмова мегапродукция.
След близо 2 месеца подземни скитания Ивангел зърна малка дупка в горната част на Българската пещера. С голяма мъка нашият герой се придвижи и намъкна голямата си глава в тесния отвор, но остана заклещен. Само главата му се показа над земната повърхност и бе осветена от слънцето. Ивангеловата глава започна да се върти във всички посоки. Нашенецът видя човешка фигура и с последни сили викна: „По-о-мощ!“ Едно едро куче се спусна към него, залая го, а после облиза лицето му.
Към Ивангеловата глава се приближи фермерката Ахейя, която рече с удивление:
– Охоо! Във фермата ми започнали да никнат човешки глави!
Тя взе камък и клекна до бедната Ивангелова глава. Нашият герой зърна за миг част от нейните нежни гърди и тайнственото цвете между прелестните й бедра. Красавицата замахна с камъка и нанесе няколко мощни удара около странната глава. Дупката се разшири, Ивангел измъкна ръцете си. Ахейя го издърпа.
Нашият герой бе страшно отслабнал, с протъркани, скъсани дрехи. Ахейя го взе на ръце като дете и го пренесе в имението си. Окъпа го хубаво, облече го с дрехи на бившия си съпруг, починал преди година след катастрофа в България. После благооката вдовица нахрани необичайния си гост. Ивангел се посъвзе и попита със слаб глас:
– Кой съм? Къде съм?
Ахейя се засмя и отвърна:
– Ти си… мой пленник. Намираш се в чудесната ми гръцка ферма „Калипсо“.
Ивангел спа 2 денонощия. Сънува, че е тръгнал в огромна пещера да търси древните български корени и е стигнал до Гърция.
Когато се събуди, той усети, че главата и душата му са сякаш преобразени, очистени от фанатизъм, от чукундурска омраза към всичко чуждо…
Красиволиката Ахейя се грижеше внимателно за него, поднасяше му чудни храни и питиета, каквито Ивангел не бе вкусвал през живота си.
Веднъж нашенецът погледна с признателност към благодатната вдовица и каза:
– Аз бях на крачка от смъртта, а ти ме спаси. Ти си моята спасителка, моята Богиня! А откъде знаеш български език?
Ахейя се усмихна:
– Стотина българи работят във фермата ми. Аз наемам само българи и съм доволна от тях. Сигурно и те са доволни, щом са тук от десетина години.
По-късно Ивангел поговори с някои от работниците и се увери в думите на фермерката. Постепенно той започна да харесва гърците, гръцката природа, гръцката култура, дори се научи да играе сиртаки.
В крайна сметка нашият славен патриот не устоя на съблазнителното предложение на Ахейя – да стане охранител във фермата с 2 000 евро заплата. Понякога той философстваше: „Не е важно дали ябълковото дърво е гръцко или българско. Важното е да дава хубави плодове!“

Марин Тачков