А ЕТО И ЕДНО МОЕ СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ ПЪРВОТО ОТИВАНЕ НА КРЪСТОВА ГОРА С БАЩА МИ. МАЙКА МИ ВЕЧЕ БЕШЕ ПОЧИНАЛА. ОТИДОХМЕ ДА ВИДИМ ТЕЗИ БОЖИИ КРАСОТИ, ЦЪРКВИТЕ, МАНАСТИРИТЕ И ЗА ЗДРАВЕ ДА СЕ ПОМОЛИМ:

КЪМ КРЪСТОВА ГОРА

Пътуваме бавно по витото стръмно шосе,
Кръстова гора ни кани за среща със Бога,
копринено синьо и истински чисто небе
потрепва отгоре над природата слънчево-строга.

" Все още сте малки!"-шепти планината край нас
и гордо ни гледа как леко пълзим по асфалта,
щом Бог ни покани във този Космически час
ще стигнем до кръста величествен, даже и малки.

Красота! Красота! В тези чудни и странни Родопи.
Кът свещена земя, завещана след битки и вопли.
И потокът шуми, и пронизва картината в звуци.
Къс вълшебна земя за децата, за техните внуци.

Всеки камък и брод е Божествен и носи утеха,
под Кръстовия свод преминаваш, оставяш си дреха.
И се молиш така, сякаш само със Господ общуваш,
сред светците си сам и те знаят кога колко струваш.

На духовна покана ни среща Всевишния благо.
И ни става добре, и особено светло и драго.
Всеки малък параклис излъчва от своята сила.
Къс заветна земя е съдбата за нас отредила.


2 юли 2003 год., София
Росица кОПУКОВА