С тирбушон е без проблем,
на маниер екзотичен да се спрем.

Тапата с ръка... няма финес,
бутилката губи интерес,
виното променя вкус.

Удар силен отзад... дали
Дупето ще я боли,
ръката също, нали.

Отварянето с нож си заслужава,
бутилката я бива,
виното си струва.

Тя /бутилката/ доверява ти се лично,
музика пее лирично,
светлината се лее романтично.

Опаковката с вълнение сваляш,
етикетът с интерес четеш,
гърлото с трепет събличаш,
як нож приготвяш.

Нежно - здраво, широката и’ част държиш,
внимателно, я така разклащаш
тапата да навлажниш,
плавно ножа, в нея вкарваш.

Вляво, вдясно, бавничко въртиш,
изваждаш, по - дълбоко ножа вкарваш.
Бутилката с поглед галиш,
гърлото с любов загряваш.

Със замах ножът триумфира,
тапата катапултира,
бутилката е прималяла
и от виното разляла.

Отварял ли си,
бутилка с нож?
Красивата спомняш ли си,
с девица любовна нощ?