Поспрях се сред Родопите, застинах
и сякаш нейде свиреше Орфей,
по вятъра оставил своя диря
и цялата Родопа с него пей.

Такава красота необуздана,
такава приказност и светлина,
душата ми на късчета остана
при всяко цвете, клонче и трева.

И мине време, пак натам ще ида,
защото няма друга планина,
която пред очите ми заприда
неземни цветове със синева.

Тук ти се пее, пише, свири, всичко.
Родопа няма равна по света.
Невероятна, толкова магична,
със хора, синоним на доброта.

Дали пък Рая не е слязъл ниско
да ни покаже как е там отвъд?
Не знам, ала навсякъде се пръска
вълшебство и ни води все по път!


2 октомври 2024г., София
Росица КОПУКОВА