Мисълта е пътник
и странник неуморен –
замръква и осъмва неочаквано,
там където си поиска
или където случаят я отведе.
Тя може да е скорострелна,
а може и лениво да се влачи.
През часовете ни прехвръква,
препятствия руши,
поставя бариери
и замъци строи красиви
за нашите мечти.
Тя може да ни величае
и може в просяци да ни превръща –
Такъв е нравът ѝ, непостоянен.
Тя дълго не се застоява –
все търси мястото, където
да вържи плод, да се рои,
но плодовете ѝ са като нея,
ту сладки, ту горчиви.