Чудя се на Дарвин
къде е сбъркал в постановката:
Човекът да е хем трудещ се,
хем социален,хем разумен.
И никак не разбирам обосновката,
че помежду им някъде е бил загубен.
А той Човекът,като открие гледката:
че просто генетично е объркан,
гол,луд и извратен...
едва ли ще разбие сам решетката,
за да се почувства променен.
И пак не ще разбира онази таз маймуната,
с която Дарвин го сравни.
От нея произлязъл ли Човекът?
Маймунски ли са неговите бъднини?





Днес все повече разкривам гледката:
една гола,луда,извратена и генетично объркана маймуна