Навярно е над петстотин години
преминал Симеоновският дъб,
с подстриганите клони ,в светлосиньо,
пак як и строен, със жълъдов зъб.

То някога му белиха кората
уж за безсмъртен сок, но устоя,
то перестите клони по земята
скъсиха. Аз години не броя,

защото виждам - вечността остава,
една неполомима красота.
По воля Божа пак се пресъздава
с необяснима сила младостта.

Като деца играхме и чешмичка
вляво от него пускаше вода.
Сега от времето на нашта жмичка
какво ли този дъб не преживя?

Но още продължава да живее
и сякаш нищо тук не е било.
С прическата на новобранец грее
и с благородно старо потекло!


12 октомври 2024г., Симеоново- София
Росица КОПУКОВА