С невидими стени
пространство изкривено
от помисли недружелюбни
прегражда всички входове
към щастието и късмета.
Дрогираната свобода ни е забравила
в миражите на своето опиянение
в прокудената тишина
от нашето безцветно всекидневие.
А за зелената трева
остана ли незастроено място?
Дори за тръни и за плевели
не се намира вече площ нищожна.
И как, кажете, да намериш
четирилистна детелина?
На щастието бродещите сомнамбули
под огъня на слънцето втечнено,
приведени над издължените си сенки,
напразно търсят.
Наивници-търсачи
на четирилистни детелини,
по-лесно риба
в морето мъртво на живота ще намерите.
Със очилата на илюзиите си големи
не спирате да търсите.
И ако случайно я откриете,
Кажете, как ще я познаете,
когато тя загубила е вече своя цвят зелен
от падащите киселинни дъждове –
превърнала се е
в мутант на слънчевата радиация?