Моя приятелка си купи малка виличика на брега на морето и ме покани за почивните дни да си купонясваме. Щяло да бъде пълно с готини хора.
Имам си кабрио.
С него ходя на всякъде.
Яхвам го. Качвам локацията в телефона и отпрашвам към новата придобивка на моята дружка.
За пръв път карам в този район.
В един момент чувам, как приложението за навигацията ми да докладва, че напред по пътя има полицейска камера. Поглеждам към банкета - там се куми знак с ограничение за 80 километра в час. Естествено в посочения периметър минавам ала артист със 70. Въпреки моята стриктност обаче забелязвам, как камерата сменя цвета на индикатора от зелен на червен. А и още сякаш проблясва. Викам си:
„Тази май ме снима! Ама пък защо ли - след като съм си изцяло изрядна?! И винетка си имам. А и преглед съм минала предния месец! Тук има нещо гнило!“
И сякаш на мига червейчето на любопитството здравата ме загризва!
Отбивам!
Спирам!
Замислям се по въпроса и решвам!
„ Това на всяка цена трябва да го проуча! На първото обръщало се връщам!“
Речено сторено!
Минавам втори път покрай същата камера. Е да, да! Вече с крейсерската скорост от 60. Но за мое най-голямо недоумение индикатора на онова чудо отново сменя цвета си от зелен на червен. Миг по-късно светкавицата на камерата проблясва. Ама аз нали съм малко Тома Неверни тутакси решавам, как тази мистика трябва да я проверя в още по-голяма дълбочина. Отново се връщам, минавайки този път с 50. Пусто да опустее – камерата пак ме снима.
И аз като се заинатих!
И така се връщах, карайки кабриото съответно с 40, 30, 20. Ами няма грешка. Камерата снима ли снима. Накрая дори чак с 10 минах, като точно пред камерата даже се изплезих.
Ама пък добре, че бях тръгнала по-раничко че с това бавене по седемте връщания едва не закъснях за началото на купон.
И щеше да е голяма загуба щото самото откриване на джумабрето си беше направо за чудо и приказ. Изкарах си прекрасно. Даже гадже забих там, с което после ходихме цели десет дена.
Има няма три седмици по-късно получавам препоръчано писмо. Поглеждам към съдържанието – стига де! Там пише, че е за получване на някакви си седем фиша за глоби по смисъл на закона за движение по пътищата.
„Боже! Ама защо!? Аз съм толкова стриктен шофьор!“
Направо не мога да повярвам. Трескаво отварям плика. И какво да видя. Като мотив за седемте ми провинения на пътя бе посочено, че пред контролна камера на полицията съм шофирала без колан. В плика за потвърждение имаше и седем снимки, на една от които от ясно по-ясно се виждаше, как най-безцеремонно гледам към камерата и се плезя.
Мдаа...
Ама честно да си призная на всички фотоси макар и без колан пак съм си хубавичка.
Особено на тази на която се плезя...
Ооо...
Даже на нея съм си направо, като Айнщайн в онази култовата поза, дето той е разкрил целия чар на сексапилния си астрофизически език.

Виц прередактиран като кратък разказ