Дочувам фраза на творец,
пиано нежно зазвучава.
Пороят вече е дъждец
и истинното засиява.

Утихват злите ветрове,
прибирам се във късче детство.
Над мен е синьото небе,
неизследимото наследство.

Едничка фраза на твореца
в най-неочаквания час,
и вече вън съм от двореца,
заключил сякаш моя глас.