Оклюмаха дърветата
потънали в праха.
Дори напечените до цвърчене покриви
смълчани в изнемогата от жегата
снишиха се до толкова,
че гълъбите се уплашиха,
че слизат на земята,
загубили небето си приветливо
и излетяха с неуверени криле.
И само гордият гръмоотвод
на къщата висока
остана да стърчи –
от жега той не се бои
и драсна с острия си златен зъб
корема на намръщения облак.
Продъни се небето сякаш от това
и рукна чакания много дълго летен дъжд.