Изгрява срамежливо слънцето
в копринения въздух
на пламналия хоризонт.
Меандърът на сенките
изписва плетеницата си тежка
по росната морава
и очертава всичките повърхнини
събудени от светлината
и мекото докосване на тихия ветрец.
Заглъхна ехото на нощната тръба,
останала без смисъл
в новата реалност от идването на деня.