Във всички фибри търся аромата
на топли, жарки есенни лъчи
Любов от сълзи - истинска, голяма
Любов на всичките вселенски ширини
Дълбоко впити есенни дихания
С мирис на канела с шоколад
Онази порта, жълтата, голямата
Все още чака своя звездопад…
И по листата ярко пожълтели
Чета от тебе сладък словоред
Изгряват от небето и лъчите смели
За да завършат и последния куплет!
И вечната картина есенна
Остана в мен като лъчист печат
И ми напомня своята прощална песен
За новата любов през Пролетта!