Добре дошли деца в моята приказка!!! Ето, открехвам вълшебната врата и ви каня да се потопите в приказката ми...
Имало едно време, отдавна, отдавна една чудна приказна страна, която се казвала Любовдария. И там царял мир, любов, разбирателство, хармония и много щастие... Хората били задружни, помагали си и с радост живеели в своята хубава страна. Там в град Черният орел бил дворецът на краля и кралицата. И хората живеещи там били горди и смели мъже, безстрашни, храбри и не се страхували от враговете си или от змейове и хали, които имало по онова време... Там в замъка си живеел и принца Миланос, буен, юначен и много смел. Той побеждавал враговете си, но бил и много весел и милостив към тях. Като ги побеждавал, той не ги пленявал, нито ги убивал, а ги пускал на свобода, да си отидат у дома. Принца обикалял кралството си с коня си Рубин и помагал на хората в беда... А видел ли някъде веселба, сърцето му се разтуптявало и на мига той слизал от коня, хващал се на хорото и играел, понякога до здрач... И така един път съдбата го срещнала, там на хорото на мегдана с една чудна хубавица, която го пленила със своята красота и доброта. Той разпитал хората за нея и така узнал, че тя се казва Оленка и била бедно момиче. Тя била все в мислите му, спрял да яде, не можел и да спи, все едно бил омагьосан от нея. Ако заспивал, тя била и в сънищата му, как играели на хорото и като я погледнел, тя се изчервявала и свеждала поглед. И накрая той решил да отиде и да я поиска за жена, не можел да живее без нея. Но когато пристигнал, разбрал, че Змеят долетял и я отвлякъл и е завел в пущинака в своя си дворец... Много се натъжил Миланос, но се приготвил за дълъг път, запасил се с храна и вода, яхнал коня си Рубин и полетели да търсят пущинака и двореца на Змея. Дълго пътували с коня си, почивали, хапвали и продължавали по пътя си. Когато му се свършила храната, добри хора го приютявали с коня му да отпочинат и да вечерят. И на сутринта му показвали пътя, по който да върви. И той с нови сили продължавал да върви ден, а понякога и нощта. И накрая изморен от дългият път, хапнал, заспал и засънувал чуден сън... Озовал се на една поляна, все едно постлана с килим от красиви билки и цветя, а как ухаела само, с аромата си замайвала главата. Било тъмно, но поляната се осветявала от пълната Луна и от безбройните звезди и млечният път блещукал горе на небето... И тогава като видение се появила Оленка, а отнякъде зазвучала нежна музика, той с радост я прегърнал и я завъртял там на поляната в чуден танц. Тя все едно не стъпвала на земята, а летяла в чудният им танц. Танца свършил, той откъснал едно красиво цвете, сложил го в косата И и благодарил за вълшебният им танц и се събудил. Оленка я нямало, но радостта от съня му била все още в него и изпълвала сърцето му с обич към Оленка. След закуската продължил пътя си, а конят му Рубин, усетил неговата радост, с лекота вървял и с такава бързина, все едно летял, а вятърът свирел в ушите му...И ето вече са пред двореца на Змея и той почукал на портите и със силен глас се провикнал:- Излез, Змейо, излез люто да се борим и да се преборим и Оленка да освободя!!! Идвам, Миланос, идвам да се борим и който победи ще спечели Оленка. И така битката започнала, била тежка и изморителна и накрая Миланос повалил страшния Змей на земята и той се предал. Миланос и Оленка се качили на коня му Рубин и полетели към кралството му Любовдария. Всички ги посрещнали с голяма радост и кралят и кралицата бал направили. Масите били отрупани с храна, а от бъчвите руйно вино се е леело и се веселели с танци от вечерта, та чак до изгрева на слънцето сутринта. И скоро направили чудно-вълшебна сватба. Яли, пили и се веселили, не три, не пет, а цели седем дни и нощи не стихвала веселбата... Миланос и Оленка живеели дълги години в обич, хармония и радост в кралството си Любовдария... И едно...и две...и три...и Приказката ми взе, че се свърши!!!